Наваряването спада към генеративните методи и намира приложение в ремонта или модификацията на съществуващи детайли и при подобряването на характеристиките на повърхностите. В зависимост от работното задание се използва ръчно или автоматизирано лазерно наваряване.
Лазерно наваряване
Лазерно наваряване с тел и флюс
![Manuelles Laserauftragschweißen](/filestorage/TRUMPF_Master/_processed_/f/c/csm_Applications-laser-metal-deposition-wire_9a7f5514a8.jpg)
Ръчно лазерно наваряване
При ръчно наваряване заварчикът подава допълнителния материал"ръчно" на мястото на обработка. Като допълнителен материал при този метод се използва най-често тънка тел с диаметри между 0,15 и 0,6 милиметра. Лазерният лъч разтапя тела. Стопеният материал се свързва здраво с основния материал, който също се разтапя, след което отново се втвърдява. Назад остава малка издатина. Заварчикът създава желаната форма точка след точка, линия след линия и слой след слой. Струя газ от аргон предпазва работния процес от въздуха. Накрая първоначалната форма се възстановява, например чрез шлифоване, струговане, фрезоване или еродиране.
![Автоматизирано лазерно наваряване](/filestorage/TRUMPF_Master/_processed_/a/5/csm_Applications-metal-deposition-powder_f07e4e6d41.jpg)
Автоматизирано лазерно наваряване
При автоматизираното наваряване допълнителният материал се подвежда от машина на мястото на обработка. Това може да е тел, но като материал при тази технология се използва предимно метален прах. Металният прах се отлага на слоеве върху основен материал и се разтапя без шупли и пукнатини заедно с основния материал. При това металният прах образува високоякостно заваръчно съединение с повърхността. След изстиването се образува метален слой, който може да бъде механично обработен. Особеното в случая е, че е възможно целенасоченото натрупване на няколко еднакви или дори различни метални слоя.